Joanna Elmy - 2

Хората в Източна Европа вярват, че течението може де те разболее: ако стоиш твърде дълго между два отворени прозореца и оставиш на вятъра да те надуха, те очаква цяла поредица от злощастни събития. Течението е първопричина за всички настинки и грипове, летни и зимни, за главоболие, схванат врат, болки в кръста, обща умора, отит и т.н.

При опити да потърсите защо и как течението е заслужило подобна слава и внушително влияние, резултати почти няма. Тази балканска междуособица все още не е преведена на езика на света.

Разбира се, реалността е далеч по-банална — ако ще и да има някакво тълкуване на течението като преходно пространство, което изтощава копнеещото за стабилност, корен, конкретност тяло; ако има някаква символика на вятъра като изцеждаща живота сила; на превода през пространството като отнемащ частица от живото; ако вярвате в такива неща, то вече знаете, че сте родени в грешното време, че сте леко глуповати в хроничния си глад за нереалност, магия, загадка, нещо друго, някакво друго обяснение, във времето, в което всичко е разгадано, премерено, наречено, обяснено и съзнаваме колко отчайващо всъщност е това, защото обясненията не са равнозначни на отговори, преводът не е равнозначен на разбиране — та, реалността говори на този универсален език, който няма нищо общо с буквите, думите и изреченията, който няма нужда от преводи, като езикът на музиката, на миризмата, на цветовете. На настинките.

Естествено, че работата няма нищо общо с течението. Започва като чужд организъм, който пресича границата на тялото и превежда себе си на езика на клетката. Един вирус.

Дума.

Разрояване, две.

Които бързо стават четири.

Множат се, растат като разказ, който набъбва от гъдел в гърлото през общо неразположение към болка.

вирусът вече учи активно езика на тялото, скоро границите ще се размият, пунктуацията ще се накъса, мислите ще бъдат отведени като светкавици и заземени в спазми, светът ще се стопи, трийсет и две,

организмът ще бъде пренаписан, изреченията му преподредени, пунктуацията омаломощена, гласът ще загрубее, ще прегракне, и идеите ще се нагнетят и ще се превърнат в уморена дрямка, в сън, в халюцинация, и онова, което обичайно е изрядно подредено, ще шурне хаотично в сълзи и в секрети, мускулите и ставите ще съберат напрежението на новия превод, натегносттта, породена от разместването на звуците, фразите, шейсет и четири,

и всичко ще се смеси: неразказаното течение и добре изследваният вирус; измислиците и уж рационалната реалност; вятърът, пътят, копнежът за дом, границите на езика, обещанието и болестта на превода, вечното пътуване; настоящото и миналото; изчисленото и неразрешимото; универсалните езици, свободни като вятър, и техните немощни събратя, направени от азбуки, думи и граматики; и границите ще изчезнат, и тялото ще реагира срещу този нов език и неговия хаос, трябва само време и правилно подреждане на думите; добър имунен отговор, почивка и добра храна; майка ми казва, че болестта е начинът на тялото да се ъпдейтне, използва чуждицата; споменът за болестта остава в тялото, прави го по-силно, споменът за оригинала остава в превода, прави го по-силен, почти сто двайсет и осем, сто двайсет и осем, почти сто двайсет и осем…

На масата си говорим за превод. Усещам как вдигам температура.